Бог, тъй като е творец на всяка природа, по същност стои над всяка власт и господство. А хората са равни, ако и да изглеждат, че един превъзхожда другиго, а друг – трети. И на тебе Бог отреди скиптъра, не за да си мислиш, че сама превъзхождаш останалите, а за да разпореждаш равноправие и справедливост в обществото, защото светска слава и богатство, и високомерие, въобще не ще ни ползва в страшния ден на отсъдата, а единствено опазването на единствените заповеди, водещи до запазване на правилните догмати. На тях дано сама да не се покажеш забравителка; дано не изтласкаш от душата си страха от Бога, като ясно знаеш, че на всички ни дъхът се намира в Неговите ръце.

На един Той прибавя години живот, а на друг иска да му се отнемат, защото казва: “Аз моря и съживявам. И кой е избягал из ръцете Ми? Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог.” Земя и пепел сме всички люде – цвят на растение, трева и прах, сянка, пушек и сън, и живеем неживи. По тая причина: “Защото пръст си и в пръст ще се върнеш...” е изведено в цялата ни природа, със смъртност и пълна погибел се облякохме и заедно всички вече сме умрели, макар и някой да умира днес, а друг – утре. Тъй като сме произлезли из земята, в нея отново ще се занесем, царе и частни лица, управляващи и управлявани.

Ето ти на, погледни към царувалите преди вас, и сравни какво беше тогава и какви се получиха сега. Помисли как тези, които са създавали блага, си получават удовлетворение (прославят се), дали докато са живи, или след смъртта. И в деня на въздаянието ще се отправят към възкресение за живот. Тези обаче, които са вършили злини, и тук получават от всички проклятия и хули, и вече не за възкресение за живот, а ще се изправят за осъждане. Ето, нека и нашето боголюбие да подражава на тези, които пазят непокътната вярата и докрай вървят по пътя на Заповедите. И отдайте, Царице, на смирената жена на Теогност и на децата й тяхното лозе! Достатъчни са им постигналите ги злини: нека не се увеличава още повече мъката и не се утежняват притесненията им!

Да, моля Те, срочно ги освободи от надвисналата над тях болка и нещастие, като помниш за Спасителя, Който в Евангелието ни призовава да не посрещаме залеза на слънцето в гняв. И отново Спасителят, като се обърна и каза към онзи богат: „Безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил кому ще остане? Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?” Да не би да слиза заедно с нас в ада сладостта на плода на лозата, приятният вкус на смокинята, блажността на маслината или излишеството от пари, и славата на властта? Не свършва ли с тление всяка дейност човешка? Не изоставяме ли всичко, като си отиваме голи и беззащитни от тукашното? Като си спомняш за всичко това, дай позволение да се върне лозето, за да ти бъде добре в деня на Господния съд.