Въпрос І: Защо писателят на разказа за Сътворението не предложи по-напред знание за Бога?

Обикновено Светото Писание се съобразява с обучаваните и предлага на съвършените съвършени неща, а на несъвършените – обикновенни, като по този начин се схожда с техните възможности. Така египтяните обожествяваха видимото творение, а Израил, съжителствайки с тях дълго време, усвои от това безбожие. Затова по необходимост писателят им[1] предложи онези неща, които трябва да бъдат научени за творението и ясно поучи, че битието има начало и че творението има за създател Бога всяческих. В едно с това той не пропусна мъдростта на богопознанието, защото тогава беше достатъчно богопознание за тях това да се каже, че небето, земята и другите части на творението са приведени към съществувание и да се покаже, че създателят на тези неща е Бог. Наистина той разкри началото на тварите, но на Бога началото не можеше да открие. И така, като позна вечния Бог и Го назова Творец на всички неща и Благотворец, писателят съчета твърде мъдро естествознанието с богознанието. А за вечността на Бога обучаваните бяха научили и по-рано, защото Моисей, който говореше от Бога, кагото бе пратен в Египет, бе получил заповед да каже на сънародниците си: „Вечносъществуващият ме прати при вас”. Това пък „Вечносъществуващият” изразява вечност, но за любознателните е ясно, че всичко това е казано преди да е написано в книга Битие, защото Моисей им преподаде това учение още докато живееха в Египет, а го написа едва по време на престоя им в пустинята.

На управляваните със Закона[2] не можеше да се разчита, защото веднага след многото и наизброими чудеса, те почетоха бог в образ на телец. След като толкова лесно обожествиха тварните видове, какво ли щяха да сторят, ако им бе дадено знание за невидимите природи. Именно по тази причина чак до смъртта на Авраама никому от древните люде не беше говорено чрез ангел от Бога. А за първи път спомена ангелски сили боговдъхновеният Моисей при случая с робинята Агар, което е твърде подобаваща, понеже Агар е образ на Ветхия Завет, както Божият апостол казва: „Агар е планината Синай в Арабия, а сега е Йерусалим”[3]. Понеже Законът бе даден чрез ангели, „защото е установен чрез ангели в ръцете на посредник” и също: „ако словото бе казано чрез ангели, стана вярно”. След като всичко това бе поднесено твърде добре, Бог на всички неща извести чрез ангел и за Своето рабство, и подсказа това, което се отнасяше до времето, когато се роди Младенецът. Светото Писание ясно учи, че ангелите и архангелите имат природа на творение, както и всяко друго безтелесно същество освен Светата Троица. Чрез ангели бе подбуден Давид пророкът да възпее: „Хвалете Го всички Негови ангели, хвалете Го всички Негови войнства”[4] и като поучаваше, посочи причината да бъде възпяван Бога всяческих: „Нека хвалят името на Господа, защото Той каза – и се създадоха, заповяда и се сътвориха”[5] и също в друг псалом: „Ти правиш ветровете Свои ангели, огнени пламъци – Свои служители”[6]. Също и трите блажени момци в пещта, които запяха божествен химн подир прекрасно и подобаващо встъпление: „Всички дела Господни, хвалете Господа!” и прибавиха: „Хвалете Господа, ангели Господни!”. Смятам обаче за излишно да се говори много за тези неща, тъй като с това учение е възпълнено цялото боговдъхновено Писание.