Bulgarian English
начало
за нас
новини
проекти
ресурси
връзки
контакт
Руфин Аквилейски
Автор Илия Цоневски   
Настоящият текст е част от Пета глава от Част Втора от съчинението на проф. Ил. Цоневски, Патрология (Живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели). София, 1986, с. 391-392.

§ 98. РУФИН АКВИЛЕЙСКИ

Руфин Аквилейски е роден около 345 г. в Юлия Конкордия. малък град близо до Аквилея. Произхождал от християнско семейство. Образование получил в Рим и в един манастир в Аквилея. Там приел в 371 г. св. кръщение. През време на пребиваването си в Рим се запознал с блаж. Иероним. Наскоро заедно с благородната римлянка Мелания старша посетили Египет, за да се запознаят с монашеския живот в Ннтрийската и Скитската пустиня. След това прекарал няколко години в Александрия като ученик на Дидим Александрийски в катехнзическото училище. Чрез Дидим станал почитател на Ориген. В 378 г. се отправили с благодетелката си Мелания за Йерусалим, за да се запознаят със светите места. Няколко години прекарал като монах на Елеонската планина. През това време епископ Иоан Иерусалимски го ръкоположил за презвитер. С блаж. Иероним, който в 386 г. се поселил във Витлеем, Руфин поддържал приятелски връзки. Те продължили обаче докато в Йерусалим при-
392+++

+++
стигнал в 394 г. св. Епифаний Кипърски и започнал открита борба против последовниците на Ориген и оригенизма. Блаж. Иероним застанал на страната на св. Епифаний, а Руфин подкрепял епископ Иоан Иерусалимски. Отношенията между двамата приятели и сънародници се изострили. Стълкновението между тях било прекратено преди да се завърне Руфин в Италия в 397 г. Но когато той превел на латински език главното съчинение на Ориген „За началата“ и отстранил или смекчил в него несъгласните места с църковното учение като вмъкнати от крайните оригенисти, отношенията между двамата отново се изострили с по-голяма сила. Последвали от страна и на двамата остри полемични съчинения. Руфин наскоро бил осъден от папа Анастасий. При нахлуването на вестготите в Италия той се принудил да напусне Аквилея, в която живеел от 400 г., и се отправил на юг. Починал в 410 г. в Месина (Сицилия).

Съчинения

Като църковен писател Руфин се изявява повече със своите преводи отколкото със собствените си съчинения.

а) Самостоятелни съчинения
1 . „Апология до римския епископ Анастасий“ (Apologia ad Anastasium, Romanae urbis episcopum, PL, t. 21, col. 623—628)—обяснява неявяването си пред римския Синод, представя православна вероизповед и оправдава преводите си на Оригеновите съчинения.

2. Когато блаж. Иероним противопоставя своя дословен превод на Оригеновото съчинение „За началата“ на Руфиновия превод, Руфин написал съчинението си „Апология против Иероним“ (Apologia adversus Hieronymum, PL, t. 21, col. 541—624) — в две книги.

3. „Изяснение на Апостолския симво л“ (Expositio symboli sive Commentarius in symbolum Apostolorum, PL, t. 21, col. 335—386). Използувани са предимно катехезите на св. Кирил Иерусалимски; за пръв път се дава латинският текст на Апостолския символ.

4. „За благословението на дванадесетте патриарси“ (De benedictionibus duodecim patriarcharum, PL, t. 21, col. 335—386) — в две книги, алегорическо тълкувание на благославянето от Якова своите синове (Бит. 49 гл.).

5. „Продължение на църковната история на Евсевий Кесарийски“ (Historia ecclesiastica, PL, t. 21, col. 461—540) — две книги; продължена е историята на Евсевий до смъртта на император Теодосий Велики (395 г.).

6. „История на монасите-отшелници или книга за живота на отците“ (Historia monachorum sive liber de vitis Patrum, PL, t. 21, col. 387—462) — съдържа животопис на 30 отшелници в Нитрийската пустиня.

б) Преводи
1. Най-много са преводите на Руфин на Оригенови съчинения: „За началата“, части от коментарите на Песен на песните и посланието на св. ап. Павел до Римляни, 17 беседи на Битие, 13 беседи на Изход, 16 беседи
393+++

+++
на Левит, 18 беседи на Числа, 26 беседи на Иисус Навий, 9 беседи на Съдии, 9 беседи на Псалмите.

2. Първата книга от Апологията на Памфил на Ориген.

3. Съчинения на църковни отци и писатели: монашеските правила, 8 беседи и едно писмо на св. Василий Велики, 9 слова на св. Григорий Богослав, много религиозни размишления на Евагрий Понтийски, Псевдо-Климентините и др.
4. Църковната история на Евсевий Кесарийски.

в) Руфин е писал и много писма, които не са запазени1.
< Предишен   Следващ >