|
Автор Св- Григорий Богослов
|
|
Настоящият текст е взет от http://logos-bg.net.
Теб, Монарха непреходен, св. Григорий Богослов
Теб, Монарха непреходен,
да възпяваме и славим,
наший Цар и наш Владика,
Що Му пеят химни, песни,
5 Що му ангели танцуват,
векове безспирно тичат.
Зарад' Него слънце грее,
своя път следи луната
и звезди красят небето,
10 а човек удостоен е
с ум да вижда Божеството,
щом е същество разумно.
Ти си всичко сътворил и,
ред дарил на всяко нещо,
15 с Промисъл го Ти обгрижваш.
Словото Ти става дело,
Словото Ти Божи Син е,
Той е Бог единосъщен,
на Отца Си равночестен,
20 Който всичко наредил е,
за да стане Цар на всички.
Онзи, Що обгръща всичко,
Що е Дух Свети Божествен,
промислително ни пази.
25 Троица жива Те наричам,
Сам, единствен Ти Монарх си,
неизменен, безначален
и по същност неизказан,
а по мъдрост - непристъпен,
30 С безпогрешна власт небесна,
без начало и безкраен
Ти си блясък непроходен,
дето всичко е понесъл,
непознаващ непристъпност
35 от земята до безкрая.
Отче, с милост ме дарувай,
и за да се излекувам,
дай на мене таз' светиня:
ще отхвърля греховете,
40 ще очистя съвестта си
от рояк зловредни мисли.
За да славя Божеството,
ще издигна смиром длани.
А Христа да благославям,
45 моля се, превил коляно,
тъй че да простиш раба Си,
щом дошъл си да царуваш.
Отче, с милост ме дарувай,
благодат и милост дай ми,
50 Славата Ти, благостта Ти
са во века безпределни.
Превод: Н. Антонов
|
